ровичкане

Речник на българския език

ровичкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-вич-ка-не
членувано ро-вич-ка-не-то
мн.ч. ро-вич-ка-ния
членувано ро-вич-ка-ни-я-та