ровещ

Речник на българския език

1. ро̀вещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ровешт
  • ровишт
  • ровищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ро-вещ
непълен член ро-ве-щия
пълен член ро-ве-щи-ят
ж. р. ро-ве-ща
членувано ро-ве-ща-та
ср. р. ро-ве-що
членувано ро-ве-що-то
мн. ч. ро-ве-щи
членувано ро-ве-щи-те

2. ровещ — сег. деят. прич. м. р.

ровещ е производна форма на ровя (сег. деят. прич. м. р.).