робуване

Речник на българския език

робу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • робувани
  • робувъне
  • робувъни
  • рубуване
  • рубувани
  • рубувъне
  • рубувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-бу-ва-не
членувано ро-бу-ва-не-то
мн.ч. ро-бу-ва-ния
членувано ро-бу-ва-ни-я-та