рицарче

Речник на българския език

рицарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-цар-че
членувано ри-цар-че-то
мн.ч. ри-цар-че-та
членувано ри-цар-че-та-та