ритуалче

Речник на българския език

ритуалче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ту-ал-че
членувано ри-ту-ал-че-то
мн.ч. ри-ту-ал-че-та
членувано ри-ту-ал-че-та-та