риторичен

Речник на българския език

риторѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

риторична, риторично, мн. риторични, прил. Реторичен.

Грешни изписвания (7)

  • реторичен
  • реторичин
  • ретуричен
  • ретуричин
  • риторичин
  • ритуричен
  • ритуричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ри-то-ри-чен
непълен член ри-то-рич-ния
пълен член ри-то-рич-ни-ят
ж. р. ри-то-рич-на
членувано ри-то-рич-на-та
ср. р. ри-то-рич-но
членувано ри-то-рич-но-то
мн. ч. ри-то-рич-ни
членувано ри-то-рич-ни-те