ритон

Речник на българския език

ритон — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-тон
непълен член ри-то-на
пълен член ри-то-нът
мн.ч. ри-то-ни
членувано ри-то-ни-те
бройна форма ри-то-на
звателна форма —

Връзки