ритлив

Речник на българския език

ритлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ритлива, ритливо, мн. ритливи, прил. За животно — който има навика да рита.

Грешни изписвания (3)

  • ретлив
  • ретлиф
  • ритлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рит-лив
непълен член рит-ли-вия
пълен член рит-ли-ви-ят
ж. р. рит-ли-ва
членувано рит-ли-ва-та
ср. р. рит-ли-во
членувано рит-ли-во-то
мн. ч. рит-ли-ви
членувано рит-ли-ви-те