ринит

Речник на българския език

ринѝт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Хрема.

Грешни изписвания (1)

  • ренит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-нит
непълен член ри-ни-та
пълен член ри-ни-тът
мн.ч. ри-ни-ти
членувано ри-ни-ти-те
бройна форма ри-ни-та
звателна форма —

Връзки