рингче

Речник на българския език

рингче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рин-г-че
членувано рин-г-че-то
мн.ч. рин-г-че-та
членувано рин-г-че-та-та