рингит

Речник на българския език

рингит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рин-гит
непълен член рин-ги-та
пълен член рин-ги-тът
мн.ч. рин-ги-ти
членувано рин-ги-ти-те
бройна форма рин-ги-та
звателна форма