ринг

Речник на българския език

ринг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Издигната и заградена с въжета квадратна площадка за бокс. рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Кръгла гумена играчка. рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Спец. Вид предачна машина.прил. рингов, рингова, рингово, мн. рингови.

Грешни изписвания (1)

  • ринк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ринг
непълен член рин-га
пълен член рин-гът
мн.ч. рин-го-ве
членувано рин-го-ве-те
бройна форма рин-га
звателна форма