ризон

Речник на българския език

ризо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид ориз с едри зърна.

Грешни изписвания (1)

  • резон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-зон
непълен член ри-зо-на
пълен член ри-зо-нът
мн.ч. ри-зо-ни
членувано ри-зо-ни-те
бройна форма ри-зо-на
звателна форма