риене

Речник на българския език

риене съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-е-не
членувано ри-е-не-то
мн.ч.
членувано