риголване

Речник на българския език

риголване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-гол-ва-не
членувано ри-гол-ва-не-то
мн.ч. ри-гол-ва-ния
членувано ри-гол-ва-ни-я-та