риган

Речник на българския език

рѝган съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Ароматна (планинска) билка с бледолилави цветчета, която се използва за чай и за подправка.

Грешни изписвания (1)

  • ригън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ган
непълен член ри-га-на
пълен член ри-га-нът
мн.ч. ри-га-ни
членувано ри-га-ни-те
бройна форма ри-га-на
звателна форма