рибар

Речник на българския език

риба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

рибарят, рибаря, мн. рибари, м. Човек, който лови риба и/или я продава.прил. рибарски, рибарска, рибарско, мн. рибарски. Рибарски принадлежности. рибарът, рибара, мн. рибари, (два) рибара, м. Подобна на щъркел прелетна блатна птица, която се храни с риба.

Грешни изписвания (1)

  • ребар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-бар
непълен член ри-ба-ря
пълен член ри-ба-рят
мн.ч. ри-ба-ри
членувано ри-ба-ри-те
бройна форма ри-ба-ри
звателна форма ри-ба-рю