решѐто — съществително име, среден род (тип 54)
Значение
мн. решета, ср. Съд с дъно на дупки, с помощта на който се пресява, прецежда.
• Направям на решето. — Надупчвам, прострелвам нагъсто.
• Ставам на решето. — Надупчен съм, прострелян съм нагъсто.
• Направям на решето. — Надупчвам, прострелвам нагъсто.
• Ставам на решето. — Надупчен съм, прострелян съм нагъсто.
Грешни изписвания (3)
- решету
- ришето
- ришету
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ре-ше-то | |
---|---|---|
членувано | ре-ше-то-то | |
мн.ч. | ре-ше-та | |
членувано | ре-ше-та-та |