решето

Речник на българския език

решѐто — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. решета, ср. Съд с дъно на дупки, с помощта на който се пресява, прецежда.
• Направям на решето. — Надупчвам, прострелвам нагъсто.
• Ставам на решето. — Надупчен съм, прострелян съм нагъсто.

Грешни изписвания (3)

  • решету
  • ришето
  • ришету

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ше-то
членувано ре-ше-то-то
мн.ч. ре-ше-та
членувано ре-ше-та-та

Връзки