речитатѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., обикн. ед. Говорене, рецитиране в пеенето и част от произведение, която се изпълнява по този начин.прил. речитативен, речитативна, речитативно, мн. речитативни.
Грешни изписвания (15)
- речетатив
- речетътив
- речитътив
- ричетатив
- ричетътив
- ричитатив
- ричитътив
- речетатиф
- речетътиф
- речитатиф
- речитътиф
- ричетатиф
- ричетътиф
- ричитатиф
- ричитътиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-чи-та-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-чи-та-ти-ва | |
| пълен член | ре-чи-та-ти-вът | |
| мн.ч. | ре-чи-та-ти-ви | |
| членувано | ре-чи-та-ти-ви-те | |
| бройна форма | ре-чи-та-ти-ва | |
| звателна форма | — | |