рецитал

Речник на българския език

рецита̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рецитали, (два) рецитала, м.
1. Самостоятелен концерт на един изпълнител.
2. Изпълнение на подбрани и подредени тематично откъси от художествени произведения.

Грешни изписвания (3)

  • рецетал
  • рицетал
  • рицитал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ци-тал
непълен член ре-ци-та-ла
пълен член ре-ци-та-лът
мн.ч. ре-ци-та-ли
членувано ре-ци-та-ли-те
бройна форма ре-ци-та-ла
звателна форма