реципиент

Речник на българския език

реципиѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Приемател на клетки, тъкани или органи от донор при трансплантация, на кръв при кръвопреливане.

Грешни изписвания (7)

  • рецепеент
  • рецепиент
  • реципеент
  • рицепеент
  • рицепиент
  • риципеент
  • риципиент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ци-пи-ент
непълен член ре-ци-пи-ен-та
пълен член ре-ци-пи-ен-тът
мн.ч. ре-ци-пи-ен-ти
членувано ре-ци-пи-ен-ти-те
бройна форма ре-ци-пи-ен-та
звателна форма