рецидѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
мн. рецидиви, (два) рецидива, м.
1. Повторение на явление.
2. Повторение на еднотипни престъпления от един и същи човек.
3. Възвръщане на болест, след като (уж) е приключила.
1. Повторение на явление.
2. Повторение на еднотипни престъпления от един и същи човек.
3. Възвръщане на болест, след като (уж) е приключила.
Грешни изписвания (7)
- рецедив
- рицедив
- рицидив
- рецедиф
- рецидиф
- рицедиф
- рицидиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ре-ци-див | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ре-ци-ди-вия | ||
| пълен член | ре-ци-ди-ви-ят | ||
| ж. р. | ре-ци-ди-ва | ||
| членувано | ре-ци-ди-ва-та | ||
| ср. р. | ре-ци-ди-во | ||
| членувано | ре-ци-ди-во-то | ||
| мн. ч. | ре-ци-ди-ви | ||
| членувано | ре-ци-ди-ви-те | ||