рецѐптор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. рецептори, (два) рецептора, м. Спец.
1. Крайни образувания на нервни влакна, които възприемат дразненията отвън и ги предават на централната нервна система.
2. Уред за получаване на сигнали в телеграф; приемник.
1. Крайни образувания на нервни влакна, които възприемат дразненията отвън и ги предават на централната нервна система.
2. Уред за получаване на сигнали в телеграф; приемник.
Грешни изписвания (3)
- рецептур
- рицептор
- рицептур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-цеп-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-цеп-то-ра | |
| пълен член | ре-цеп-то-рът | |
| мн.ч. | ре-цеп-то-ри | |
| членувано | ре-цеп-то-ри-те | |
| бройна форма | ре-цеп-то-ра | |
| звателна форма | — | |