рефлектор

Речник на българския език

рефлѐктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рефлектори, (два) рефлектора, м.
1. Вдлъбнато метално или стъклено огледало, което отразява светлинни лъчи, като ги насочва в определена посока.
2. Лампа с вдлъбнато огледало в дъното, за да насочва светлината в определена посока. Автомобилен рефлектор.

Грешни изписвания (3)

  • рефлектур
  • рифлектор
  • рифлектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реф-лек-тор
непълен член реф-лек-то-ра
пълен член реф-лек-то-рът
мн.ч. реф-лек-то-ри
членувано реф-лек-то-ри-те
бройна форма реф-лек-то-ра
звателна форма