референт

Речник на българския език

реферѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. референти, м.
1. Длъжностно лице в учреждение, което дава съвет, мнение или прави доклади по определени въпроси.
2. Докладчик.

Грешни изписвания (3)

  • рефирент
  • риферент
  • рифирент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-фе-рент
непълен член ре-фе-рен-та
пълен член ре-фе-рен-тът
мн.ч. ре-фе-рен-ти
членувано ре-фе-рен-ти-те
бройна форма ре-фе-рен-та
звателна форма