рефер

Речник на българския език

рѐфер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рефери, м. Съдия на спортно състезание.прил. реферски, реферска, реферско, мн. реферски. Реферски сигнал.

Грешни изписвания (1)

  • рефир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-фер
непълен член ре-фе-ра
пълен член ре-фе-рът
мн.ч. ре-фе-ри
членувано ре-фе-ри-те
бройна форма ре-фе-ра
звателна форма