ретрансформация

Речник на българския език

ретрансформация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ретрансвормациъ
  • ретрансвормация
  • ретрансформациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рет-ран-с-фор-ма-ция
членувано рет-ран-с-фор-ма-ци-я-та
мн.ч. рет-ран-с-фор-ма-ции
членувано рет-ран-с-фор-ма-ци-и-те
звателна форма