реторичен

Речник на българския език

реторѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

реторична, реторично, мн. реторични, прил.
1. Който се отнася до реторика; красноречив.
2. Прен. Надут, претрупан, безсъдържателен.
Реторичен въпрос. — Въпрос, който съдържа в себе си и отговора.

Грешни изписвания (7)

  • реторичин
  • ретуричен
  • ретуричин
  • риторичен
  • риторичин
  • ритуричен
  • ритуричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-то-ри-чен
непълен член ре-то-рич-ния
пълен член ре-то-рич-ни-ят
ж. р. ре-то-рич-на
членувано ре-то-рич-на-та
ср. р. ре-то-рич-но
членувано ре-то-рич-но-то
мн. ч. ре-то-рич-ни
членувано ре-то-рич-ни-те