ретинит

Речник на българския език

ретинѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Възпаление на ретината.

Грешни изписвания (3)

  • ретенит
  • ритенит
  • ритинит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ти-нит
непълен член ре-ти-ни-та
пълен член ре-ти-ни-тът
мн.ч. ре-ти-ни-ти
членувано ре-ти-ни-ти-те
бройна форма ре-ти-ни-та
звателна форма