реституиране

Речник на българския език

реституиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-ти-ту-и-ра-не
членувано рес-ти-ту-и-ра-не-то
мн.ч. рес-ти-ту-и-ра-ния
членувано рес-ти-ту-и-ра-ни-я-та