реставратор

Речник на българския език

реставра̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. реставратори, м.
1. Човек, който реставрира или се стреми към реставрирането на нещо.
2. Специалист по възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата.прил. реставраторски, реставраторска, реставраторско, мн. реставраторски.

Грешни изписвания (7)

  • реставратур
  • рестъвратор
  • рестъвратур
  • риставратор
  • риставратур
  • ристъвратор
  • ристъвратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-тав-ра-тор
непълен член рес-тав-ра-то-ра
пълен член рес-тав-ра-то-рът
мн.ч. рес-тав-ра-то-ри
членувано рес-тав-ра-то-ри-те
бройна форма рес-тав-ра-то-ра
звателна форма