репликатор

Речник на българския език

репликатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реп-ли-ка-тор
непълен член реп-ли-ка-то-ра
пълен член реп-ли-ка-то-рът
мн.ч. реп-ли-ка-то-ри
членувано реп-ли-ка-то-ри-те
бройна форма реп-ли-ка-то-ра
звателна форма