репичка

Речник на българския език

рѐпичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. репички, ж. Вид дребна пролетна ряпа за салата (обикн. с червен цвят). Вкусни репички.

Грешни изписвания (3)

  • репечка
  • репечкъ
  • репичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пич-ка
членувано ре-пич-ка-та
мн.ч. ре-пич-ки
членувано ре-пич-ки-те
звателна форма