репетиторка

Речник на българския език

репетиторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пе-ти-тор-ка
членувано ре-пе-ти-тор-ка-та
мн.ч. ре-пе-ти-тор-ки
членувано ре-пе-ти-тор-ки-те
звателна форма