репетитор

Речник на българския език

репетѝтор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. репетитори, м.
1. Остар. Човек, който помага на ученик да си подготви уроците.
2. Човек, който провежда репетиция. Репетитор на състав.прил. репетиторски, репетиторска, репетиторско, мн. репетиторски.

Грешни изписвания (7)

  • репетитур
  • репититор
  • репититур
  • рипетитор
  • рипетитур
  • рипититор
  • рипититур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пе-ти-тор
непълен член ре-пе-ти-то-ра
пълен член ре-пе-ти-то-рът
мн.ч. ре-пе-ти-то-ри
членувано ре-пе-ти-то-ри-те
бройна форма ре-пе-ти-то-ра
звателна форма