репетент

Речник на българския език

репетент съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пе-тент
непълен член ре-пе-тен-та
пълен член ре-пе-тен-тът
мн.ч. ре-пе-тен-ти
членувано ре-пе-тен-ти-те
бройна форма ре-пе-тен-та
звателна форма