репелент

Речник на българския език

репелент съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пе-лент
непълен член ре-пе-лен-та
пълен член ре-пе-лен-тът
мн.ч. ре-пе-лен-ти
членувано ре-пе-лен-ти-те
бройна форма ре-пе-лен-та
звателна форма