реостатче

Речник на българския език

реостатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ос-тат-че
членувано ре-ос-тат-че-то
мн.ч. ре-ос-тат-че-та
членувано ре-ос-тат-че-та-та