реостат

Речник на българския език

реоста̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. реостати, (два) реостата, м. Спец. Уред за плавно или стъпаловидно изменение на електрическото съпротивление с цел да се регулира напрежението или силата на тока.

Грешни изписвания (3)

  • реустат
  • риостат
  • риустат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ос-тат
непълен член ре-ос-та-та
пълен член ре-ос-та-тът
мн.ч. ре-ос-та-ти
членувано ре-ос-та-ти-те
бройна форма ре-ос-та-та
звателна форма