ремарке

Речник на българския език

ремаркѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ремаркета, ср. Кола без мотор, която се прикачва към друга, за да бъде теглена. Камион с ремарке.

Грешни изписвания (3)

  • ремърке
  • римарке
  • римърке

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-мар-ке
членувано ре-мар-ке-то
мн.ч. ре-мар-ке-та
членувано ре-мар-ке-та-та