реликтов

Речник на българския език

реликтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • реликтоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-лик-тов
непълен член ре-лик-то-вия
пълен член ре-лик-то-ви-ят
ж. р. ре-лик-то-ва
членувано ре-лик-то-ва-та
ср. р. ре-лик-то-во
членувано ре-лик-то-во-то
мн. ч. ре-лик-то-ви
членувано ре-лик-то-ви-те