релѝкт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. реликти, (два) реликта, м.
1. Спец. Организми от предишни геологични епохи, запазени в почти неизменен вид на ограничени места.
2. Спец. Остатъци от черупки на организми в скалите.
3. Прен. Остатъци, останки.
1. Спец. Организми от предишни геологични епохи, запазени в почти неизменен вид на ограничени места.
2. Спец. Остатъци от черупки на организми в скалите.
3. Прен. Остатъци, останки.
Грешни изписвания (1)
- риликт
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-ликт | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-лик-та | |
| пълен член | ре-лик-тът | |
| мн.ч. | ре-лик-ти | |
| членувано | ре-лик-ти-те | |
| бройна форма | ре-лик-та | |
| звателна форма | — | |