реле

Речник на българския език

релѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. релета, ср. Електромагнитен токопрекъсвач.прил. релеен, релейна, релейно, мн. релейни.

Грешни изписвания (1)

  • риле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ле
членувано ре-ле-то
мн.ч. ре-ле-та
членувано ре-ле-та-та