релативизъм

Речник на българския език

релативѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Субективноидеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание, опирайки се на относителността на знанията.

Грешни изписвания (15)

  • релатевизам
  • релатевизъм
  • релативизам
  • релътевизам
  • релътевизъм
  • релътивизам
  • релътивизъм
  • рилатевизам
  • рилатевизъм
  • рилативизам
  • рилативизъм
  • рилътевизам
  • рилътевизъм
  • рилътивизам
  • рилътивизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ла-ти-ви-зъм
непълен член ре-ла-ти-виз-ма
пълен член ре-ла-ти-виз-мът
мн.ч. ре-ла-ти-виз-ми
членувано ре-ла-ти-виз-ми-те
бройна форма ре-ла-ти-ви-зъ-ма
звателна форма