рекултвиция

Речник на българския език

рекултвиция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • рекултвициъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-кул-т-ви-ция
членувано ре-кул-т-ви-ци-я-та
мн.ч. ре-кул-т-ви-ции
членувано ре-кул-т-ви-ци-и-те
звателна форма