ректум

Речник на българския език

рѐктум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Краят на дебелото черво; право черво.

Грешни изписвания (1)

  • ректом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-тум
непълен член рек-ту-ма
пълен член рек-ту-мът
мн.ч. рек-ту-ми
членувано рек-ту-ми-те
бройна форма рек-ту-ма
звателна форма