ректор

Речник на българския език

рѐктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ректори, м. Ръководител на висше учебно заведение.прил. ректорски, ректорска, ректорско, мн. ректорски.

Грешни изписвания (1)

  • ректур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-тор
непълен член рек-то-ра
пълен член рек-то-рът
мн.ч. рек-то-ри
членувано рек-то-ри-те
бройна форма рек-то-ри
звателна форма рек-то-ре