рекордьор

Речник на българския език

рекордьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. рекордьори, м. Човек, който поставя рекорди или постига рекорди.

Грешни изписвания (3)

  • рекурдьор
  • рикордьор
  • рикурдьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-кор-дьор
непълен член ре-кор-дьо-ра
пълен член ре-кор-дьо-рът
мн.ч. ре-кор-дьо-ри
членувано ре-кор-дьо-ри-те
бройна форма ре-кор-дьо-ри
звателна форма ре-кор-дьо-ре