рекетьор

Речник на българския език

рекетьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. рекетьори, м. Човек, който участва в рекет.

Грешни изписвания (3)

  • рекитьор
  • рикетьор
  • рикитьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ке-тьор
непълен член ре-ке-тьо-ра
пълен член ре-ке-тьо-рът
мн.ч. ре-ке-тьо-ри
членувано ре-ке-тьо-ри-те
бройна форма ре-ке-тьо-ри
звателна форма ре-ке-тьо-ре