рекет

Речник на българския език

рѐкет — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Изнудване за заплащане срещу обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от органите на държавната власт.

Грешни изписвания (1)

  • рекит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-кет
непълен член ре-ке-та
пълен член ре-ке-тът
мн.ч. ре-ке-ти
членувано ре-ке-ти-те
бройна форма ре-ке-та
звателна форма —

Връзки